Месеците след сватбата прекарахме усилено в подготовка на семейното ни гнездо за бъдещия трети човек. Като начало решихме да коригираме едно отлепено парче мазилка на стената в спалнята, но с деликатното му подръпване взе, че падна половината мазилка. Явно, че беше време за по-сериозен ремонт, което беше и първото ни семейно приключение! Две седмици прекарвахме нощите си сгушени на дивана в хола, в компанията на тогава хапещото ни зайче (вече не хапе, улегна). Самия ремонт завършихме успешно, след като изградихме наново стената от ниво тухла. След активно дупчене, разбиване, шпакловане, шлайфане и чистене, дойде време за боядисването, за което решихме да не боядисваме цялата стая, а да догодим същия цвят върху кърпеното петно. Като Да Винчи избирахме измежду стотици палитри, носихме си парче от стария цвят за сравнение, но това не ни попречи да изберем коренно различен цвят с ентусиазираната убеденост, че сме извършили перфектния избор! Разликата коригирахме с мебелиране на съотвеното място.

След това се потопихме в света на избирането на всякакви бебешки неща, голяма част, от които се оказаха много сладки, но излишни. И до ден днешен хобито на Йони е да гледа бебешки дрехи и играчки в интернет, а на Иван да измисля нова архитектура за къща, в която да събираме всички неща на бебето.

Малко след средата на януари се очакваше да се появи новият човек, но с настъпването на семейния ни имен ден - Свети Йоан Кръстител, бебето реши, че вече иска да се запознае с нас на живо. Историята е следната: Йони се събуди в 03:00 сутринта (събота) с широка усмивка и ясно съзнание, че днес ще бъде Денят. Търпеливо дочака Иван да се наспи и в момента, в който той си отвори очите, тя му заяви: "Днес ще се роди бебето!". Тук е моментът да вметнем, че отдавна се канехме да си направим фотосесия с коремчето, но така и не стигнахме до там. Йони каза "сега или никога" и без професионален фотограф си направихме най-прекрасните снимки за спомен на самоснимачка. Изядохме по един шоколад за сила и с усмивка и трепет се запътихме да разтърсим съботното дежурство в АГ клиниката на болница "Лозенец". Разтърсихме първо дежурната млада девойка на регистратурата, с която разговорът беше следния:
- "Здравейте, има ли дежурен лекар от АГ?"
- "Да, но само за спешни случаи."
- "Добре, нашият случай е спешен."
- "Какво да предам?"
- "Ами... раждане."
За няколко секунди момичето пребледня и с треперещ глас се обади в клиниката да извика дежурния лекар. Той дойде, прегледа Йони и също пребледня и треперейки се обади на доц. Асенова. Тя също пребледня и треперейки се запъти към болницата. Накрая ние също пребледняхме и треперейки се запътихме към родилното. Тук историята се разделя на две гледни точки.

Йони: Легнах спокойно и завързах неангажиращ разговор с акушерката. Направихме мини план-преговор на предстоящите два часа. След като дойде доцентката дойде катарзисният момент. По едно време доцентката реши да ме разведри или насърчи, като започна да ме изпитва по АГ. Почувствах се като на държавния ми изпит и ми стана малко смешно. Разликата беше, че сега ми беше по-малко притеснено, от колкото на изпита. После се замислих, че това е най-истинският изпит по АГ. Изпитът изкарах отлично и след като ми подадоха бебето за пръв път - времето за известно време спря. Почувствах се като компютър във фаза на рестартиране и като че ли върху челото ми пишеше "loading...". След това се събудих в болничната стая, където за пореден път, вече на свежа глава, ми донесоха бебето. Погледнах го отново и се разтопих! В същия момент през вратата влезе Ванката, който изобщо не погледна бебето, а се втурна към мен с притеснен поглед и с облекчение, като видя, че съм добре.

Иван: Седнах на диванчето пред отделението и бях притеснен. Много притеснен. Моментите, в които чакаш отпред и не знаеш какво се случва с любовта на живота ти са едни от най-трудните, които съм изпитвал. Времето тече бавно и сякаш даже е спряло. По едно време се чуваха разни надъхващи викове от доцентката, предполагам към Йони. Това още повече ме стресна, защото до сега се опитвах да се успокоя по всевъзможни начини, а отстрани някой реши да ми крещи и да ми наруши наново паянтовия баланс. Всичко затихна и спряха да се чуват каквито и да е звуци отвътре - шок, какво ли се случва? Няколко минути след това излезе дежурният лекар и тръгна нанякъде и с периферното си зрение ме видя, обърна се към мен и каза: "А-а, роди се... Мъж, с голяма пишка". Това бяха най-хубавите думи, които бях чул днес. Но още не знаех какво се случва с Йони, което не стопи притеснението ми особено. След още няколко минути излезе и доцентката, готова да си ходи и нареди на персонала да ме пусне, за да видя жена си и новоредното си бебче.

След Ивановден, който освен имен ден за нас вече е и рожденият ден на първородния ни син - Борислав, дойде и рожденият ден на Иван (11 януари). Йони и Боби празнуваха в болницата, а мислите на Иван бяха насочени към празнуващите в болницата. Определено беше запомнящ се 27-и рожден ден. На следващия ден се прибрахме вкъщи трима души, след като последно излязохме само двама. И до ден днешен си излизаме по трима. Постепенно бебето се запозна с нас, и ние с него, а домът ни започна да прелива от любов! Неусетно минаха почти 8 прекрасни месеца и ето че се навърши и 1 година от венчанието ни, която ще остане незабравима и любима!

Когато Боби стана на три месеца, дойде време за неговото Свето Кръщение! Архимандрит Василий, който ни венча, сега кръсти и синът ни (по този повод го отпразнувахме като една мини сватба)! Това постави началото на духовния живот на Борислав!

Освен всички тези невероятни мигове и събития, минахме и през доста изпитания. Най-запомнящите се са когато Иван реши да смени работата си, което последва в липса на заплата за цял месец и това определено беше много труден период. Особено след всички разходи, които имахме по Боби и апартамента преди това. За щастие новата работа, за разлика от старата, е повече от супер и не са последвали никакви оплаквания в тази сфера и до днес. Друго изпитание беше когато Иван падна с мотора и си полежахме около месец по болници. Положителното от случката например е, че моторът вече е продаден и е обявен за опасен в главата на Иван. По този начин се елиминира едно голямо притеснение, което съществуваше у най-близките. Още едно изпитание, което имахме е, че доста от вас, читателите, ни питаха какво се случва с видеото от сватбата и кога ще го гледат. Тъй като ние го получихме неотдавна, решихме да ви накараме да почакате още малко и заедно да си спомним за един от най-прекрасните за нас дни на самата ни годишнина. Над този пост има линк с така желаното видео!

Още от равносметката е, че зайчето и Боби станаха най-добри приятели. На всичкото отгоре инициативата за това приятелство дойде от страна на зайчето, но след като Боби пропълзя вече инициативата е повече от страна на Боби и по-малко от страна на зайчето. Йони бди над Боби денонощно и иска да изживее максимално пълноценно всяка минута от майчинството си. Пример за леко отклонение: когато Боби спи, хобито на Йони е да гледа снимки и клипчета на Боби, които е заснела по-рано през деня. Общо се наспиваме като за един човек - Йони не спи изобщо, а Иван спи като за един човек.

Скъпи родители, кумове, роднини и приятели, благодарим, че бяхте и все още сте част от нашия житейски път!